Джоан Роулинг - ХП - 3. Хари Потър и затворникът от Азкабан.pdf - Хари Потър - tjtjtl

Джоан Роулинг

Хари Потър и затворникът

от Азкабан

На Джил Прюет и Оня Киелий,

кръстниците на сунга…

Хари Потър и затворникът от Азкабан

ГЛАВА ПЪРВА

ПОЩА ПО СОВА

Хари Потър беше твърде необикновено момче. Лятната ваканция за

него беше най-омразният от всички периоди на годината. Освен това

страшно му се искаше да си пише домашните, но се налагаше да го пра-

ви тайно, в дълбоката тъмнина на нощта. И най-важното – Хари беше

магьосник.

Наближаваше полунощ, а той лежеше по корем в леглото, завит

през глава – също като в палатка. В едната ръка държеше фенерче, а на

възглавницата му бе подпряна голяма книга с кожена подвързия („Исто-

рия на магията“ от Ейдълбърт Уофлинг). Хари движеше върха на орло-

вото перо надолу по страниците и от време на време се мръщеше. Тър-

сеше интересни факти, които да използва в съчинението си на тема „За-

що изгарянето на вещици през четиринайсети век е било напълно

безсмислено?“.

Перото спря в началото на един параграф, който засягаше точно та-

зи тема. Хари намести по-нагоре кръглите си очила, приближи фенерче-

то по страниците и се зачете:

През Средновековието немагьосниците (наричани обикнове-

но мъгъли) се ужасявали от магията, но не умеели да я разпозна-

ват. В редките случаи, когато все пак успявали да заловят истинс-

ка магьосница или магьосник, изгарянето им на клада било съв-

сем безрезултатно. Магьосницата или магьосникът използвали

елементарната магия за замразяване на огъня и се престрували, че

крещят от болка, докато се наслаждавали на лекия гъдел от пла-

мъците. Орисницата Уенделин например толкова обичала да я го-

рят на клада, че се преобразявала и се оставяла да я залавят цели

четиридесет и седем пъти.

Хари захапа перото и пъхна ръка под възглавницата, за да извади

мастило и руло пергамент. Бавно и внимателно отвинти капачето на ши-

шенцето, натопи перото и започна да пише. От време на време спираше

да се ослуша – ако някой от семейство Дърсли, тръгнал към тоалетната,

чуеше скърцането на перото му, със сигурност щяха да го заключат в

килера под стълбите и да го оставят там до края на лятото.

Джоан Роулинг

Заради същите тези Дърсли, които живееха на улица „Привит

Драйв“ номер четири, Хари никога не прекарваше хубаво летните си ва-

канции. Вуйчо Върнън, леля Петуния и синът им Дъдли бяха единстве-

ните живи роднини на Хари. Те бяха мъгъли и имаха съвсем среднове-

ковно отношение към магическите неща. В техния дом никога не се спо-

менаваше за покойните родители на Хари, които бяха магьосници. Го-

дини наред леля Петуния и вуйчо Върнън се бяха надявали чрез всевъз-

можен тормоз да ликвидират у него всичко магическо. Усилията им се

оказаха безплодни и сега живееха в ужас някой да не разбере, че през

последните две години Хари е учил в Училището за магия и вълшебство

„Хогуортс“. Единственото, което можеха да направят, бе още в начало-

то на ваканцията да заключат училищните книги на Хари, магическата

пръчка, котела и летящата метла и да му забранят да разговаря със

съседите.

Учебниците и книгите му липсваха най-силно, защото преподавате-

лите в „Хогуортс“ му бяха дали много домашни за лятото. Особено неп-

риятна бе мисълта, че трябва да пише съчинение за отварите за смалява-

не. Професор Снейп, учителят, когото най-малко харесваше, искрено би

злорадствал, ако Хари му дадеше повод за налагане на наказание – за-

държане и принудителна работа след часовете цял месец. Ето защо Ха-

ри бе побързал да се възползва от една възможност, която му се удаде

още в първия ден от ваканцията. Вуйчо Върнън, леля Петуния и Дъдли

бяха излезли в предния двор да се възхищават (на много висок глас, за

да чуят всички съседи по улицата) на новата служебна кола на вуйчото.

Хари отвори с телче ключалката на килера под стълбите, грабна някол-

ко от книгите и ги скри в стаята си. Стига да не оставеше мастилени

петна по чаршафите, семейство Дърсли нямаше как да разберат, че той

учи нощем.

Напоследък Хари гледаше да избягва пререканията с леля си и вуй-

чо си, които и без това се държаха хладно само защото преди две-три

седмици му бе телефонирал негов съученик магьосник.

Рон Уизли, най-добрият му приятел в „Хогуортс“, бе потомствен

вълшебник. По тази причина той умееше много неща, които за Хари бя-

ха неизвестни, но никога преди този разговор не бе използвал телефон.

За нещастие слушалката бе вдигнал вуйчо Върнън.

– Върнън Дърсли слуша.

Хари, който случайно бе в стаята точно в този момент замръзна на

мястото си, като дочу отсреща гласа на Рон.

– АЛО! АЛО! ЧУВАТЕ ЛИ МЕ? АЗ – ИСКАМ – ДА – ГОВОРЯ – С

Джоан Роулинг - ХП - 3. Хари Потър и затворникът от Азкабан.pdf

Plik z chomika:

Inne pliki z tego folderu:

Inne foldery tego chomika: