City [by Clifford Simak].pdf

Клифърд Саймък

Градът

В памет на Скути, който беше и Натаниел

Клифърд Саймък

Градът

ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРА

„ГРАДЪТ“ бе написан вследствие на обезверяване. Може би малко

други хора са били обезверени, въпреки че би трябвало да са. Светът пре-

минаваше през война, която не само костваше живота на милиони и раз-

би живота на още толкова, но роди едно ново оръжие, което притежава-

ше силата да унищожава не само армии, но и цели народи.

Днес малко от нас се замислят докрай за ядрената сила. Ние сме жи-

вели с нея толкова дълго, че тя се е превърнала в един от многото фак-

тори, съставляващи основата на нашия живот. Приспособили сме се и

когато въобще мислим за нея, мислим като за оръдие за международна

политика, което прозира от същността й. Дори в дните, когато първите

атомни експлозии цъфнаха над Япония, имаше много неразбиращи, кои-

то погледнаха на тази сила просто като на средство за по-голяма бомба.

Но имаше и някои, сред тях известен брой автори на научна фантастика,

които веднага доловиха истинската опасност. Убеден съм, че тези писа-

тели със своите разкази за гибел помогнаха на широката публика да раз-

бере какво би могла да им донесе една ядрена война.

Аз лично не бях така шокиран от мощната разрушителна сила на то-

ва оръжие, както от очевидния факт, че човекът в своята безумна жажда

за власт нямаше да се спре пред нищо. Нямаше, както изглежда, предел

ужасът, който хората можеха да си причинят един на друг. Аз бях запа-

зил някаква вяра, колкото и страшна да беше Втората световна война, че

в следващите векове хората ще могат да постигнат съгласие, което ще

направи мира възможен. Сега, с реализирането на това ново измерение

на жестокост, аз загубих и малкото вяра, която имах.

Не помня как точно трябва да подредя разказите, за да бъдат в стро-

го хронологичен ред. Някои от тях бяха написани преди зората на атом-

ната ера, някои през първата й година. Това може би няма особено значе-

ние. Като начало обезверяването бе предизвикано от войната, Хирошима

и Нагасаки, послужиха само за затвърждаване и задълбочаване на обез-

веряването.

„ГРАДЪТ“ беше написан не като протест (каква полза от протест?),

а в търсене на един въображаем свят, който би послужил за противовес

на бруталността, през която светът преминаваше. Може би дълбоко в се-

бе си аз опитвах да създам свят, в който аз и други обезверени хора би-

ха могли за момент да намерят убежище от този, в който живеехме. Каз-

Клифърд Саймък

ват, че разказите били обвинение срещу човечеството, възможно е и да

не съм мислил така по онова време, но сега виждам, че те наистина са

такива и вярвам, че тогава е имало и все още има основание за такова об-

винение. Тази мисъл ме осени тогава, така и казах на приятелите си, че

съм населил фантастичния свят с кучета и роботи, защото виждам малка

надежда човечеството да достигне такъв етап. Това беше сурова присъ-

да и ако днес след толкова години, през които съм премислял, бих мо-

гъл да я смекча до известна степен, все още имам малко основание да го

направя. Нашата нация от онова време е водила две значителни войни и

историкът на бъдещето ще бъде принуден да търси дълго и ревностно,

за да открие някакъв продължителен период на мир от края на Втората

световна война. Добре ми е известно, разбира се, че в продължение на

тридесет години народите в света са проявили въздържание (ако не и не-

що по-страшно), като обуздаваха ужаса от ядрената сила. Това обаче е

по-малко добра поличба, отколкото изглежда. Ако атомните сили бъдат

удържани за още тридесет години, може би бихме могли да започнем да

храним някаква надежда.

В разказите писах за заниманието на човека с механистичната ци-

вилизация. Другите писатели, а и аз също, все още пишат за нея и днес,

назовавайки я технологично общество. Няма нищо лошо в технологията

сама по себе си; лошото е, че сме се захванали с нея. Ние превърнахме

нашите машини в богове; продали сме им душите си по един или друг

начин. По времето, когато написах „ГРАДЪТ“, аз чувствах, че има дру-

ги, по-големи стойности от тези, които откриваме в технологията; аз все

още го чувствам така и днес. В днешно време съществуват и такива, кои-

то не одобряват машините, защото те изтощават незаменими източници,

но опасността не е само в това. Именно брутализирането на обществото

ни е онова, което принципно ме засяга.

В основата на разказите се разглежда западането и изчезването на

града. Аз вярвах тогава, вярвам и сега, дори по-силно, че градът е анах-

ронизъм, без който би било по-добре. Западането на града се забелязва

даже повече сега, отколкото на времето, когато написах разказите. Днеш-

ният типичен град представлява блестяща търговска част, заобиколена

от разрастващите се пръстени на гетата. Някога, когато съобщенията и

пътуванията били бавни и примитивни, за съществуването на града е

имало основание. Хората отначало се трупали в него за по-голяма сигур-

ност, по-късно останали струпани там, за да водят търговия. Градът вече

не бил отбранителна структура; в същност в повечето случаи било по-

безопасно отвън, отколкото вътре в него. Със сегашните възможности за

Plik z chomika:

Inne pliki z tego folderu:

Inne foldery tego chomika: